22 листопада 2024 року з.14:00-16:00 бозкоштовнi консультацii для громадян Украiни зi статусом бiженця. Реестрацiя по тел.
Постнатална депресия
Това е вид депресия която някои жени изпитват пред първата година след раждането. Това е чест проблем, може да засегне една на всеки десет родилки.Постнаталната депресия също може да засегне и партньора. Важно е да се потърси помощ колкото се може по-скоро, тъй като симптомите може да продължат месеци наред и това да окаже значително негативно влияние върху качеството на живот на майката, бебето и върху цялото семейство. С правилна терапия повечето майки се възстановяват напълно.
Понякога симптомите на депресия може да се развият по време на самата бременност. Този вид депресия се нарича Антенатална депресия. Антенаталната депресия има честота една на осем бременни жени.
Симптоми на постнаталната депресия
Много жени се чувстват потиснати, тревожни и лесно разплакваща се през първата седмица след ражднето. Това състояние има термин в англоезичната литература и той е “baby blues” и се счита за често срещан и продължава не повече от две седмици. Ако това състояние продължи повече от две седмици, много вероятно е жената да страда от Постнатална депресия.
Постнаталната депресия може да започне по всяко време през първата година след раждането.
Симптоми на Постнаталната депресия:
-постоянно чувство на тъга и потиснато настроение.
-липса на наслада от живота и загуба на интерес към неща които жената е правила с удоволствие в миналото
-липса не енергия и чувство на умора през цялото време
-проблемно заспиване въпреки умората
-чувство, че не полага достатъчно грижи за бебето
-чувство на липса на емоционална връзка с бебето
-социална изолация
-трудно концентриране и трудно вземане на решения дори за тривиални проблеми
-понякога е възмнозна появата на натрапчиви мисли за уврежда на собственото бебе.
Много жени не разбират, че страдат от Постнатална депресия, защото симптомите се развиват бавно.
Причини за Постнаталната депресия:
Причините за Постнаталната депресия не са напълно изяснени от науката. Забелязани за някои фактори, чието присъствие прави вероятността за развитие на постпостнатална депресия по-голяма:
-диагноза Депресия, поставена през предходните години
-предишно раждане и развитие на Постнатална депресия е индикатор за голяма вероятност за нов епизод след поредно раждане
-липса на подкрепа от приятели и/или семейство
-трудни взаимоотношения с партньора
-скорошно неблагоприятно събитие като например загуба на близък
-домашно насилие
Дори жената да няма никое от изброените, раждането на бебе е са̀мо по себе си огромно събитие и може понякога да предизвика Постнатална депресия.
Митове за Постнаталната депресия:
-Постнаталната депресия често е неразбрана и често има много погрешни разбирания за това заболяване. Например често се мисли( включително от здравни специалисти!), че Постнаталната депресия е по-лека от другите видове депресии. Точно обратното, Постнаталната депресия в някои случаи е много тежка и може да доведе до катастрофални последици!
-много често се предполага, че Постнаталната депресия се причинява от хормонален дисбаланс. Трябва да се знае, че Постнаталната депресия се причинява от множество фактори.
-много често се мисли, че Постнаталната депресия ще отмине след седмица- две.В действителност Постнаталната депресия може да трае месеци, ако е оставена без професионална психиатрична намеса.
-Често се мисли, че Постнаталната депресия засяга само жени! В действителност симптоми на Депресия може да се наблюдават и при бащите-един на десет мъже, станали бащи, може да страда от сумптмите на Депресия.
-Всичко това важи и за т.н. Антенатална депресия.
Терапия на Постнаталната депресия:
-Постнаталната депресия е стресираща и плашеща,но е добре да се знае, че е налице подкрепа и ефективни лечение.
-самопомощ- в кабинета се дискутират насоки за самопомощ
-психологическа терапия
-фармакологична терапия. За всеки психиатричен медикамент е нужна консултация с Психиатър за съвет относно риска!
Налице са широк набор от медикаменти за терапия на Постнатална депресия. Тези ще бъдат обсъдени при консултация в кабинета.
Клинична Депресия
Депресията е нещо повече от чувство на несполука или чувство на потиснатост за няколко дни.
Повечето хора преминават през периоди на потиснатост но когато някой страда от Депресия, той се чувства тъжен и отчаян за седмици или месеци. Без лечение, Депресията може да продължи 6 до 9 месеца.
Някои хора мислят, че Депресията е тривиално и незначимо ‘състояние на духа”, често сте чували израза, че “толкова съм зает, че нямам време да се депресирам ”. Тези твърдения са грешни. Депресията, за съжаление, е реално заболяване, с реални симптоми. Депресията не е белег на слабост на характера, както и боледуването например от Хипертонията не е избор ,а заболяване с етиология, обостряне, лечение, и изход от лечението.
Добрата новина е, че с подходящото, научно обосновано лечение и поддръжка, повечето хора, страдащи от Депресия, достига пълно възстановяване.
Симптоми на Депресия
Депресията засяга хората и се проявява в широк набор от симптоми. Симптомите могат да бъдат от загуба на интерес за неща, които обикновено доставят удоволствие, ес-ос мост да сдържи плача, нарушен сън ( нужни са часове са да заспи или пък прекарва повече часове в сън от обичайното), необоснована тревожност, чувство за физическа умора дори след значителна почивка, променен апетит, намалено либидо, болки в тялото с необясним произход/повишена чувствителност към болка. При тежките форми страдащите от Депресия и ат чувството за безизходица и мисли и планове за самоубийство. Това е критичен симптом, налагащ специализирана помощ за професионална оценка на риска и терапия в лечебно заведение.
Симптомите на Депресия варират от лека до тежка форма. При средно тежка форма болният се чувства способен да изпълнява работните си и семейни задължения в някаква форма, докато, при тежката Депресия това е немислимо, често пациентите прекарват целият ден в леглото/стаята, занемаряват личната си хигиена, не се хранят, не приемат достатъчни течности, ме приемат лекарства за останалите си заболявания, и така застрашават физическото си здраве. Например пациент с инсулин зависим диабет може да спре да поставя инсулин, което води до Кетоацидозна кома.
Какво е причината за боледуване от Депресия?
Понякога има отключващ фактор, като значими житейски събития( загуба на близък, уволнение, след раждане и т.н.) но често няма видима причина, която да предшества развитието на Депресия.
Хора със семейна история на Депресия имат по-голям риск от заболяване. Разбира се, това не е предопределена съдба, а риск!
Лечение на Депресия
Лечението на Депресия включва комбинация от промяна на стила на живот, психотерапия и фармакологична терапия. Препоръките за терапия за базирани на тежестта на Депресията-лека, средно тежка или тежка. Най- подходящият метод ще се дискутира в кабинета. Моля забележете, че при тежка форма на депресия и риск за физическото здраве ще се обсъжда и болнично лечение.
Посттравматично стрес разстройство
(ПТСР/PTSD)
Посттравматичното стрес разстройство е вид тревожно разстройство, причинено от еднократна ситуация, която повечето хора намират за опасна и на моменти животозастрашаваща. Възможно е също ситуацията да е повтаряща се(понякога с месеци и години) и тогава се говори за комплексно Посттравматично стрес разстройство (кПТСР/cPTSD)
Симптоми на ПТСР
Страдащите от ПТСР често преживяват травматичните събития отново и отново под формата на кошмарни сънища или т.н. флашбак-усещането (за секунди или дори минути), че се човек се намира отново в травмиращата ситуация и отново и отново изпитващ същите ужасяващи чувства, които е изпитвал по време на реалното събитие. Честите преживявания на тази особена форма на припомняне неизбежно води до чувство на потиснатост, понижено самочувствие, нерядко чувство на вина, депресия, самоизолация, раздразнителност, трудно заспиване, проблемна концентрация.
Оставени без подходящо лечение, тези симптоми може да траят дълго време (години), и водят до значително нарушаване на качеството на живот.
Причини за Посттравматично стрес разстройство
-сериозен пътен инцидент. Тук е характерно не само преживяването за непосредствена опасност на потърпевшият, но също така и на извършителят, като преживяванията на последният често са пренебрегнати в подобни ситуации.
-Насилие-съществуват различни форми на насилие- сексуално, физическо, психологическо, икономическо( форма на зависимост), неглижиране когато някой би трябвало да полага грижи за деца, възрастни, болни, но не го прави. Това е особено често срещано при деца, за които родителите/попечителите не полагат нужните грижи относно храна, дрехи, здраве и т.н.
- диагностициране със сериозен здравословен проблем
-раждане
Посттравматичното стрес р-во може да се развие скоро след събитието, но е възможно да се прояви дори месеци или години след него.
Хиперкинетично разстройство/ дефицит на вниманието (ХР/ДВ, анг. Абревиатура:ADHD/ADD)
Хиперкинетичното р-во/дефицит на вниманието е състояние,което повлиява поведението. Хора със ХР/ДВ могат да изглеждат неспокойни, могат да имат проблеми в концентрацията и може да действат импулсивно.
Симптомите на ХР/ДВ се проявяват преди 12 годишна възраст (предишният критерии изискваше симптомите да са налице преди 7 годишна възраст). Това е един критерии , които в България ( и други страни с недостатъчно опит в диагностиката на ХР/ДВ) е подвеждащ. Слабото застъпване на ХР/ДВ обученението на някой места води до слабо познаване на симптомите и като резултат недиагностициране или погрешно диагностициране на други състояния със сходни симптоми, което води до грешна терапия. Често ХР/ДВ не се диагностицира когато пациентът е дете, а по-късно, след завършване на средно училише и променя на средата(работа, миграция), която провокира нужда от нови адаптивни механизми.
Често симотомите на ХР/РВ намаляват по интензитет с нарастване на възрастта, но много пациенти продължават да страдат. Тези хора може да развият допълнителни заболявания като безсъние и тревожност, депресия като резултат от по-ниската успеваемост/продуктивност в учението/работата.
Какво причинява Хиперкинетичното разствойсво/Дефицит на внимание:
Точната причина за ХР/ДВ не се знае но някои състояния се срещат по-често в засегнаните фамилии.Проучванията също идентифицират някои възможни различия в мозъчните хемисфери, когато се сравняват с тези на здрави контроли.Други фактори, срещащи се сравнително често при пациенти с ХР/ДВ са:
-преждевременно родени( преди 37 гестационен седмица)
-ниско тегло при раждане
-тютюнопушене и/или прием на алкохол или злоупотреба с нелегализирани субстанции( канабис, кокаин, хероин и други)
-ХР/ДВ може да се срещне при хора с интелектуална недостатъчност.
Какво е лечението на ХР/ДЕ?
За пациенти над 18 години, фармакологичната терапия е първи избор, въпреки че някои форми на психотерапия като когнитивно-поведенческа терапия, също помагат.
В Западна Европа са налице и трите вида амфетамини но обинконвенно се започва с бързодействащата форма на Метилфенидат( не се внася в България). В България е налична бавно освобождаваща форма която има и по- малко странични ефекти. Използват се също някои медикаменти от други фармакологични групи, което не са лицензирани за терапия на ХР/ДВ но дългогодишният професионален опит е потвърдил ефективността им при определени групи пациенти.
Социални контакти/семейство при пациенти с ХР/ДВ
Възрасните пациенти може да имат затруднения с организацията и управлението на времето, трудности при изпълнението на инструкции, фокусиране и завършване на проекти, резистентност към стрес, чувстват се неспокойни и нетърпеливи, имилсовни , склонни към риск.Някои възрастни пациенти може да имат проблем във връзката си или социалните контакти.
Симптоми на Хиперкинетично разстройство/ нарушение на вниманието:
Симптомите могат да се категоризират в три групи;
-преобладаване на невниманието
-Хиперактивност и импулсивност
-комбинация от двете
Много от диагностицираните попадат в третата група но двама до трима от десет диагностицирани имат вма проблем с концентрирането без да проявяват симптоми на хиперактивност. Тази форма, известна още с абревиатурата ADD, може често да е недиагностицирана, поради това, че симптомите са по-малко забележими. Тази форма е по- често диагностицирана при момичета/жени, докато хиперкинетичноъо разстройство е по-често диагностицирано при момчета/мъже.
Симптоми при възрастни пациенти с ХР/ДВ:
В тази възрастова група симптомите са по-трудни за дефиниране. Това е така поради липса на проучвания при възрастни пациенти в ХР/ДВ.
Тъй като ХР/ДВ е заболяване на развитието на ЦНС, то не може да се прояви при възрастни без да е било налице при тах, когато са били деца. Има характерна промяна на интензитета и вида на симптомите. Хиперактивността например има тенденция да намалява с повишаване на възрастта, докато пониженото внимание остава и дори този симптом става по-интензивен поради промяната в ритъма на живот и свързаните отговорности.
Все пак, може да направо условен списък с наблюдаваните симптоми при възрастни:
-липса на внимание, особено към детайлите
-започване на нова задача/проект преди да е завършен предният
- проблемни организационни способности
-невъзможност за фокусиране и приоритизираме
-постоянно губи и/или поставя неща на неправилно място
- често забравя
-неспособност да стой на едно място, когато обстановката го изисква( служебни разговори в офис, посещение н кино с необходимост да остане на едно място за два часа и др.)
-трудно изчаква своя ред да говори, често прекъсва събеседника си
- невъзможност да бъде тих когато обстановката го изисква
-раздразнителност, изключителна нетърпеливост( на опашка в магазин, на светофар)
-проблемно шофиране, често шофира със скорост над допустимата, трудности при вземане на практически изпит за шофиране, трудно фокусиране върху пътната обстановка и механичната скоростна кутия.
-Моля имайте предвид, че съгласно противоречивото българско законодателство, според НК,член 343б, употребата на вещество, вкючено в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (2011 год), крие риск от противоправно дeяние, дори да приеме лекарство от списъка, което е легално предписано от лекар.
